Тишина... Спокойствие... Колкото и да вървиш,на където и да отиваш всичко те води тук... Намираща се по средата на Анасирия, това е място на което никой смъртен не би посмял да отиде... Mъртвата тишина те кара да се замислиш, какво става тук... Къде са се изгубили всички... А всеки шум те кара да потръпнеш, да се замислиш "Не ме ли следва някой" ... И чуваш...
"Туп-туп" ... Това сърцето ти ли беше?
"Туп-туп" ... Боже мой!Какво става?!
Обръщаш се рязко назад... Виждаш единствено старите прашни мебели... Няма никой... Сам си...
"Туп-туп-туп" ... Пулсът ти се ускорява... Това място те подлудява...
Нещо се обръща... Чуваш шума на паднали железни предмети... Но тях ги няма..
"Била е само котка..." - Опитваш се да се успокоиш... Когато най-накрая идва и въпроса: "Мамка му!Какво правя тук?" ...
Крачката ти се ускорява... Искаш да си тръгнеш по-бързо... Когато някой изкача зад теб... И до тук свършва картината... Спомените... Всичко затихва отново... Кой беше? Какво беше? Защо гарата не работи? Много въпроси нахлуват нали... Смъртен ли си? Искаш ли да бъдеш следващата жертва... ?